Вдън Окаяма: Дзен, праскови, традиции

Текст и снимки: август 2019 г.

Как ли изглежда лобното място на един от по-популярните японски фолклорни герои?

Какво е да си част от дзен ритуал?

Защо буквално всяка праскова по дърветата е “облечена” в ето такива пликчета?

Часът е едва пет сутринта, но навън вече е общо-взето ясен ден.

Мятам издутата раница и се запътвам към гарата възможно най-бързо, за да избегна потния ад на час пика.

След това ме очакват няколко часа в уютно хладен автобус. Добре е, предвид жежкия шамар от 35 градуса и 83%+ влага на въздуха, от който този месец са умрели единадесет души

Последната ми спирка днес: Шоо, Окаяма.

Шоо се смята за лобното място на Кинтаро, дете със свръхчовешка сила, чийто най-добри приятели били планинските зверове. Ако се чудите как е представен в легендите, ето един пример:

(Между другото, феновете на Mortal Kombat може да се сетят за четириръкия здравеняк Кинтаро.

Вдъхновението за създаването му е именно този мини-Херкулес.)

Честно казано, не знам нищо друго за Шоо.

Освен приблизителната му локация, де:

Преди няколко седмици това се е променило.

С мен са се свързали от водещия японски туроператор JTB. Поканата е да участвам в т.нар. мониторинг тур. Местните в Шоо и околните градчета са любопитни какво би привлякло чуждестранните туристи наоколо.

Ах, този проблем:

Как да привлечем повече туристи в по-малко знайните кътчета?

Той е валиден за всяка държава, но в Япония ситуацията е особено тежка. Има толкова много места, където най-неочаквано изникват интересни преживявания и причини да наминеш.

Ето и как протече тестовият двудневен тур!

След отскок с местни прасковени тарталети, ни очаква доза Шинтоизъм в храма Кацумата. Отварям скоба, че на японски „Кацумата“ се пише 勝間田, а Шоо е 勝央.

Общото между изписването на двете е канджито 勝, което означава “победа”.

Затова и местните смятат, че моленето в този храм води до повече късмет и житейски победи от където и да е другаде в Япония.

Храмът е мъничък, но ми харесва.

Започваме с ритуал…

…който включва и нас самите по някое време:

Бяха ни разяснени и някои основни правила относно етикета в храма.

Защо не се стъпва по самата пътека?

Защото боговете ходят по нея.

Как да се помолиш? Колко пъти да се поклониш?

А колко точно пъти трябва да ръкопляскаш, преди да дръпнеш връвта на камбаната?

Естествено, че се присъединих с удоволствие и техниката ми биде оценена от местните:

След това директно скачаме на друг фрагмент от традиционната японска култура:

Мини матча-церемония.

Домакинята ни е в средата на седемдесетте. Затова пък е жизнерадостна, забавна, и неуморно пуска остроумни лафове.

Сетът изглежда простоват, дори невзрачен:

…но това е само, ако не са ти обяснени някои неща.

Като например лъжичката, която е била проядена от буболечки. В последствие е възстановена и “запълнена” със специална смес от злато, сребро, и платина.

Това е част от т.нар. вековна практика кинцуги (kintsugi), според която счупени съдове се слепяват или запълват с подобни нишки.

Вероятно сте чували термина, доста е популярен.

Без да мисля много-много за него, обаче, хапвам един бърз традиционен обяд:

От една чаровна възрастна жена и интериор от кимона, матча и традиции, се гмуркаме дълбоко в селскостопанския свят.

Въодушевен съм, защото съм градско дете. Никога не съм имал село, никога не съм вирял за по-дълго извън метрополите.

На кратко разкарване с колата разстояние, ни очакват три пъргави бабета (и две котки) и тяхната миниатюрна ферма.

Какво правим тук?

Ами…зарзават.

Окей де, не зарзават.

По-скоро запретнахме ръкави, набрахме краставици и тикви от градината, и си направихме японския вариант на кисели краставички и ъ…кисела тиква.

Затова и в хладилника ми в момента има едно кило от тези симпатяги. Ама не от тези с лютите чушлета, че ми идват малко в повече.

Какъв е най-добрият начин за отмора след убийствената жега и брането на зеленчуци под сърдитото слънце?

Онсен или японски минерални бани. Деликатният елемент с въпросните онсен е, че някои от тях забраняват влизането на татуирани посетители.

В този случай имаше точно такова правило. Греда за мен!

Изолиран от останалите, кривнах малко и се намърдах до ето този симпатяга:

Ха!

Онсен, но за крака.

Тематичен като форма, този извор се намираше на публично място, досами улицата. За мое щастие, нямаше никакви ограничения спрямо това кой може да си топне краката вътре.

След малко по-дълга почивка под климатиците в колибата ни се оказа, че са ни запланували специална вечеря. Такаши и Йоко – местно семейство, държат миниресторант на втория етаж от къщата си сред оризовите поля.

Вместо типичният безличен ресторант или хотелски менюта, насред уютна атмосфера и приятна компания, Йоко надмина себе си и ни поднесе…

…крехко месо в сладка панировка от тофу.

…прясно набрани зеленчуци и мариновани японски вкусотии:

…прясно уловена скумрия сред зелен лук, подправки и ориз…

(Спокойно, оризът с няколко други благоуханни съставки се намира отдолу)

…и редица други ястия, кое от кое по-вкусни.

Освен талантът на Йоко, мисля, че значителен фактор играеше и факта, че повечето продукти идваха от късчето земя на домакините ни. Зеленчуци, месо, яйца, ориз…

Предоволен от цялостната програма, при завръщането ни в колибата се проснах на футона. Скоро заспах. Очакваше ни ставане в пет часа, за да бъдем част от нещо ново:

Дзен церемония в спокоен будистки храм.

Май не ви представих колибата, в която отседнахме. Казва се Okayama Farmers’ Market NorthVillage.

Понеже отседнахме през делничен ден, беше по-скоро пусто. Иначе доста често се понапълва.

В мъгливата магия на пет сутринта, колибата ни сякаш бе излязла от някоя приказка:

Същото можех да кажа и за храма, надничат иззад пелената на сутрешната мъгла.

Това се превърна в любимата ми част от тестовия тур. Практикувал съм випассана медитация преди. Нямах никаква представа как протича дзен вариантът на медитационната практика, обаче.

Ръководени от трима монаси, заедно с още тридесетина човека направихме едно кратко “седене” от десетина минути.

Местните будисти също дойдоха. Включихме към техния напев, огласящ стените на малкия храм.

След дзен усамотението на медитацията ни бе поднесена сенча.

В духа на нескончаемите церемонии, чаят първо бе внимателно приготвен от майстор. После ни бе поднесен от жени, облечени в семпли кимона.

На всяка дървена масичка имаше по три чашки – по една за всеки присъстващ. Подобно на някои наши традиции, и тук при поднасянето са важни нечетните числа – едно, три, пет и т.н.

След сенча сеансът се отправихме към столовата за аскетична закуска в будистки стил:

Естествено, имаше определени правила.

Започва се с един напев преди хранене и се завърша с друг след него.

Яде се колкото се може по тихо. Не се промълвява дори дума по време на хранене. От двете зеленчукови късчета (в жълто), оставяш едното.

Защо?

След като си изядеш оризовата каша, сипваш чая, спускайки го по клечките за хранене в купата. След това използваш второто късче за да “изчистиш” останалия ориз от купата.

Едва тогава може да изядеш втория къс, а сипаният в купата чай го изпиваш.

Обон е будистки фестивал, почитащ мъртвите. Има известни регионални вариации на това кога се чества той, но най-често това се случва в средата на август.

Понеже нашата визита бе близо до честването му, приготвихме ето тези фенери:

Монасите ни дадоха нужните материали и всеки написа (или нарисува) по нещо лично. Фенерите ни ще бъдат пуснати сред тези на местните след около две седмици, когато настъпи самият Обон.

След духовното преживяване в прегръдката на мъгливата сутрин, под жежкото слънце се отправихме да берем праскови.

Както споменах и преди, Окаяма е известна като кралството на прасковите в Япония. Гроздето тук също е известно в цяла Япония, но прасковите взимат короната.

Спомняте ли си, че споменах как всяка праскова си има по едно хартиено пликче?

Не се шегувах:

Първоначалната ми мисъл беше:

“Еми, да! Сигурно помага като контра на всички буболечки, вредители и прочие.”

Бързо получих пояснение от симпатичния дядо, който отговаряше за контрола на градината.

Торбичките са измислени, за да може прасковите да останат специфично бели – символът на продукцията на Окаяма.

Буквално да не хващат тен!

Единственият отвор е от долната страна на прасковата. Той позволява леко розовеене, което указва, че прасковата е узряла.

Ето как изглежда една окаямските узрели бели праскови:

Да, виждате често споменаваните “опакования” на отделния плод в хартиена мрежа.

Окаямските праскови са скъпи. Грубо казано, една от тези горе струва между шест и осем лева.

Беше мило, че ни дадоха да си изберем по пет праскови на човек като подарък. Желаещите да си купят допълнително го направиха за едва 150 йени (два лева) парчето.

Повечето си взеха по няколко кутийки, за да подаряват на близките си.

С това краткият ни двудневен тур приключи. Дискусията относно впечатления, предложения за подобрение, и прочие се състоя в старовремска къща. Ая – една от местните жени, я е получила като завещение от наскоро починалата си баба.

Възхитително място, честно казано. Дървено изящество на над век, изпъстрено с традиционно наследство от изминали японски ери.

От красоти с пейзажи и жерави…

…до истински антики в лицето на почти стогодишни чадъри.

Интериорът също е изцяло издържан в традиционен японски стил и съхранен внимателно.

Съзерцавайки го усещаш хода на времето и как днешните ти преживявания са просто мимолетен миг в грандиозния пъзел на вековете:

Ая е в процеса на краундфъндинг кампания за реновация на това магично място.

Идеята ѝ е да обнови някои елементи и да ги комбинира с духа на традициите. Дали ще са японски или чуждестранни туристи, AirBnB или друга платформа – според мен няма значение. Огромната къща предлага очарование, което според мен ще се оцени ако не от всеки, то от повечето пътешественици.

Вкусен обяд в подобна атмосфера, изчерпателни дискусии относно Шоо, и какво може да се направи за него. След това – обратно под слънцето, за да хвана автобуса.

След два дни спокойствие и природа, някакси връщането към шумната бетонна джунгла на Осака ми се струва прекалено изморително.

Може да обичам този град, но с удоволствие бих прекарал още поне ден-два из хълмистата отмора, която окаямската провинция ми предложи.