Опознавайки Окинава: Южната перла (Част I)
Текст и снимки: март 2018.
След толкова месеци туткане, най-сетне стигам до заветния момент:
Да посетя островите Окинава!
Откъснати далеч от останалата японска територия, те са по-скъпа дестинация за японците, отколкото едно пътуване до Тайван или Южна Корея, например.
Макар да е част от Япония, Окинава е с тотално различен етнически състав. Историята на Кралство Рюкю (окинавците са рюкю етнос) е много интересна, но в крайна сметка към залеза на деветнадесети век местността е анексирана от японците. Рюкю населението е известно с това, че е едно от най-дълголетните в целия свят.
Планът ни е простичък. Ще сме полутуристи, полуоткриватели на местни скрити местенца. Със спътника ми знаем японски, така че второто няма да е прекалено трудна задача.
Едно от първите любопитни неща в Окинава за мен е т.нар. монорелса: мини-влакче, издигнато над градската среда. В северна Осака също имаме този начин на транспорт; интересно ми е какви са разликите.
Окинавската версия се оказва супер компактна и сладка:
Монорелсата ни отвежда директно в AirBnB апартамента ни. Уютно, евтино място, разположено на едва десет минути пеша от центъра.
Разопаковаме и се впускаме по все още тихата нощна Наха, столицата на островите. Хем е късно, хем е малко рано за истинските тълпи.
Достатъчно да се насладиш на уличните пейзажи на главната Кокусай Дори (буквален превод: “Международна улица”):
Кокусай Дори обаче не ни устройва в момента. Искаме нещо по-закътано и се впускаме да го търсим.
Из затънтените малки преки успяваме да си намерим не-туристическо място, където местните окинавци отсядат:
В меката прегръдка на нощта, празната пряка, водеща до него е буквално като изскочила от приказка.
Унасям се в магичността ѝ:
Но нека прескочим към малко туристически забележителности и замъкът Шури:
Един от символите на Окинавската красота.
Тръгваме рано сутринта и успяваме да се изръсим малко, преди тълпите да ударят. Интересното е, че почти няма западни туристи. Обикалящите са главно китайци и корейци, тук-таме някой и друг японец.
Количеството корейци е учудващо за мен. Понякога са повече дори от китайците, които обикновено доминират сред туристите в Япония.
Алените окраски на храма са възхитителни.
Принципно не съм фен на японските храмове, но Рюкю стилът ми допада:
Елегантни в семплите си одежди монаси ни наблюдават.
Под вещото им ръководство, туристите намират правилния път из историческия комплекс.
Пристигаме точно за мини-танцовия спектакъл, емблематичен за местността.
Състои се от четири акта. Всеки фрагмент представя различен вид танц и разнообразни традиционни одежди от кралството.
Първите са пищни, в агресивни цветове, които въпреки това се движат по линията на старовремска деликатност.
Следва по-простоват танц с ветрила:
Малко босоноги движения…
И за завършек, по-лежерен стил с характерно южняшко излъчване:
Кралете на Рюкю до известна степен ми приличат на нашите ханове.
Сериозни лица, солидно количество бради. Усещане, че не гледаш японци.
Тронът им отново е издържан в пищна цветова гама, преплитаща алено със златисти нишки и тук-таме многоцветни елементи:
Ето драконите му от по-близо.
Декоративният стол изглежда по-нисичък, отколкото всъщност е.
В следващия пост ще продължа с митичните шииса, котки, патици и щипка ретро атмосфера.
Може да прочетете част две тук.