Опознавайки Окинава: Южната перла (Част II)

Големи градове, Пътувания

Текст и снимки: март 2018.

Подновявам постовете за Окинава (линк към част I), прехвърляйки се към…

Каменните шииса!

Намирам тези създания – смесица между лъв и куче, за неочаквано миловидни:

Шииса са неразривна част от окинавската култура. Традиционно идват по двойки, като едното е със затворена уста, а другото с отворена. Затворената уста съхранява добрите духове в домакинството; отворената предпазва срещу зли духове.

За направата им се използват камък, глина, или метал. Позите им могат да бъдат най-различни. Може да ги видите пред магазини, в дворове, по покриви, въобще на най-различни места.

Няколко примера!

Шииса пред каменна карта на града:

Естествено, навсякъде изобилства от сувенирни шиса.

Те са игриви, цветни, приготвени за портфейла на туриста в най-различни размери.

Една от атракциите на града е оживена улица с магазини, които продават шииса в шокиращи разновидности.

Може да си вземете дизайнерска мини-шииса от глина, или пък метър и половина шииса от камък. Ограничения не съществуват!

По улицата пък се забелязват загладили косъма котки, често шикозни и представително обгрижени. По някаква причина, в Окинава е пълно с бездомни котки, кръстосващи улиците.

В Осака не съм видял нито едно бездомно куче и може би три-четири щъкащи котки за тези две години, откакто живея в Япония:

На връщане от замъка се запознах с ударна доза патки.

За моя жалост се оказа, че приятелството ни е основано на съвсем примитивно желание:

Да изкълват фунийката ми със сладолед.

Някъде тук е редно да отбележа нещо за архитектурата в Окинава.

Като цяло, из Осака, Киото, Кобе и прочие градове има много интересни сгради, които може да видиш.

Колкото са скучни японските апартаменти, толкова свобода на изразяването има в друг тип сгради. Споменавал съм го в разказа ми от Кобе.

Два по-интересни примера от Наха.

Първият е сградата на общината. Един колос, на тридесетина процента завзет от всякакви плъзгащи се растения измежду етажите му.

Да, тези тъмни петна, които виждате, са все растения:

Вторият е един музей.

Вече забравих на какво е посветен (а и така не го посетихме).

Дизайнът му обаче ми навява спомени за някакъв научно-фантастичен бункер в роман, въртящ се около пост-апокалиптично бъдеще:

В други отношения си личи, че Окинава си остава една от по-бедните префектури в Япония.

Не само това, а безработицата тук също е значително по-честосрещана.

В някои квартали олющените, изпосталели сгради по улиците не са изключение, а норма:

Конструкцията им с тази безмълвна каменна осанка е адски интересна.

Честно казано, никъде в централна Япония не съм видял нещо сходно.

За да разпуснем от туристическото, отново се впускаме в търсене на местни локации. Така намираме зала за мнооого ретро гейминг:

Какво да правим? Поразцъкваме малко Street Fighter.

Фаворит ни се очертава едно мини-ресторантче на открито. Лепнато е за подобие на полу-изтърбушен трабант, ако Япония беше произвеждала класическото соц возило.

Естетическият бонус намалява и без това скромния капацитет на заведението:

Заговаряме се със съдържателя на мини-ресторантчето.

Покрай приказките, храната ни става готова буквално пред нас, а той си пие биричката. След това се запознаваме и с японката от другата страна на бара, след като сме седнали до нея.

Местните също са накацали наоколо. Намираме се встрани от центъра и неговите туристически капани с неонови надписи и огромни тълпи. Усещането тук е различно – все едно си в кварталната кръчма.

Вместо пришпореното отношение на топ туристически места, получаваш спокойното, свойско обслужване без да се чувстваш притиснат.

Посрещаме приглушената полунощ и се запътваме обратно, сити и подпийнали.

Един прощален кадър на залязващото в оранжева мекота небе от няколко часа преди това: